Как трябва да се живее? ♥ Урокът на СОКРАТ, разказан от Лев ТОЛСТОЙ
(Портрет на Лев Толстой от Иля Репин, 1887)
♥ Как би трябвало да се живее?
Срещнал Сократ на площада млад мъж, паралия – казвал се Аристон. Аристон не бил малоумен човек, само че живеел като всички богати гърци – не работил, а живеел единствено за свое наслаждение.
Та срещнал го един път Сократ и се разговорил с него. Наобиколили ги хора да послушат. Сократ споделил:
– Здравей, Аристон! Отдавна не си се мяркал? Сигурно с работа някаква си ангажиран, по тази причина и нямаш време да се шляеш като нас?
– Не – споделил Аристон – с никаква работа не съм ангажиран. А и за какво ми е да работя? Има ли смисъл! На мен и по този начин ми е добре. Аз въпреки всичко не съм някакъв дрипльо, а човек състоятелен, популярност на боговете! От какъв напън да работя или да се безпокоя? Ето, да вземем за пример, в ръководството на града в случай че ме изберат, може би поради едната чест бих приел Но това не ме блазни толкоз. Ще заемеш някаква служба – единствено грижи. Искаш или не искаш, върви, слушай, приказва и пиши. Всичко това е непотребна паника. Защо себе си да насилям? Пари имам, плебеи имам, каквото и да желая, мога да го получа. Живея си нехайно, какво повече ми би трябвало?
– Това е правилно, че грижи нямаш – споделил Сократ, – само че добре ли е живота си по този начин да прекараш?
– А за какво да е неприятно? Какво по-хубаво от това да изживееш живота си за лично наслаждение?
– В това е въпросът, в действителност ли е добре? – споделил Сократ. – Не всичко е хубаво, което хубаво ни наподобява. Чувал ли си за Херкулес?
– Че кой не е чувал за него! Какъв левент е бил и какви велики каузи е направил, каква популярност е заслужил – споделил Аристон.
– А чувал ли си по какъв начин той е избрал своя път в живота? – споделил Сократ.
– Това не съм чувал.
– Щом не си чувал, тогава ще ти опиша – споделил Сократ. – Да опиша ли?
– Разкажи, Сократ – споделили другите.
И Сократ почнал да споделя:
– Знаеш ли, когато Херкулес пораснал, почнал да се замисля какъв живот да си избере. Веднъж тръгнал на разходка и все за това си мислел: какво да прави и по какъв начин да живее? Вървял си той, вървял, надалеч стигнал в полето и гледа: изведнъж през равното поле вървят против него две дами. Учудил се Херкулес и тръгнал отсреща им. Гледа – едната нито висока, нито ниска, нито дебела, нито слаба, нито нагиздена, нито раздърпана, а скромна и назабележима. Върви умерено, деликатно, без да бърза, а другата – висока, дебела, в луксозна рокля и с доста грим. Назабележимата вървяла напряко, без да се оглежда. Нагиздената все се серпантина, оправяла се и все се оглеждала в своята сянка. Ето, наближили те до Херкулес, нагиздената избързала и се изпречила пред него.
– Знам аз – споделила тя, – че размишляваш за живота си. Чудиш се какъв живот да си избереш и по кой път да тръгнеш? Затова и пристигнах да ти покажа най-хубавия път. Ако тръгнеш с мен, постоянно ще ти е леко и радостно. Няма да работиш тежък труд, няма да имаш грижи и тъга. Никога няма да скърбиш, а веселбата по моя път в никакъв случай не свършва – от една ще отиваш на друга и единствената ти грижа ще бъде единствено какво да избереш: коя манджа ти е по-вкусна, кое вино ти е по-омайно, кое легло ти е по-меко, кой гуляй ти е по-весел. А единственият ти труд ще бъде единствено какво да заповядаш на другите да свършат вместо теб.
Хубаво му се сторило на Херкулес обещанието на дебелата жена и с цел да я запомни, попитал за името й.
– Името мое същинско – споделила дамата – е Щастие. Само завистниците в злобата си ме назовават Разкош. Така единствено ме нервират. Името ми обаче е Щастие.
Незабележимата жена стояла безшумно, до момента в който говорела нагиздената, само че когато тя завършила, също заговорила:
– Преди всичко ще ти кажа името си. Наричат ме Праведност и нямам друго име. Няма да те примамвам със съблазни като ето тази, а напряко ще ти кажа в какво е благодатта на всеки човек. Ти ще видиш, че единствено посредством мен ще я откриеш. Нали самичък знаеш, че с цел да може земята да роди, би трябвало над нея да се потрудиш. Искаш ли да имаш добитък, би трябвало да се грижиш за него; с цел да имаш прекрасен дом, би трябвало камъни да изсечеш и подялаш; искаш ли хората да те почитат, би трябвало да се потрудиш за тях; с цел да те обичат боговете, би трябвало да изпълняваш тяхната воля. А тяхната воля е в това – посредством своя труд да се отплатиш за труда на другите. По този път ще те поведа аз и единствено по този път има берекет.
Още недовършила незабележимата, накипрената още веднъж се изпречила пред него.
– Виждаш ли, Херкулес – споделила тя – по какъв сложен път желае да те поведе. Труд, труд и единствено труд ти дава обещание тя. А наслада ще има ли – не споделя. Не е ли по-добре да тръгнеш с мен? По моя път няма труд, а още с първата крачка има единствено удоволствия. Ще ядеш вкусно, ще пиеш с приятност, ще спиш на меко. Тръгвай с мен! – споделила нагиздената и поискала да хване Херкулес за ръката.
– Почакай, – споделила незабележимата. – Ти казваш: вкусно ще ядеш и с приятност ще пиеш и мислиш, че това е хубаво. Но ти и да ядеш, и да пиеш не умееш. Ти ядеш и пиеш не на време – не тогава, когато ти се яде и пие, а от досада. На теб най-изисканите гозби и скъпи виновност не ти се услаждат. Ти му обещаваш да спи сладко, само че ти и да спиш не умееш. За да заспиш, подлагаш под себе си меки завивки, възглавници, само че и на тях не успяваш да заспиш, тъй като заспиваш от досада. Ще заспиш с приятност единствено когато поработиш, а ти няма от какво да си почиваш. Познавам те аз, познавам и тези нещастници, които ти си погубила със своите съблазни за празен и сладостен живот. Малко ли от тях в този момент се оплакват от тебе, че поради теб са погубили в разпътство своите младини! Поради това те пъдят всички почтени хора и те назовават Разкош и Разврат. Аз обаче не съм излъгала никого от тези, които са ме последвали. Всички те, които от младини са тръгнали с мен, са укрепнали телом и духом. Всички те са намерили по моя път доста повече наслада, в сравнение с тъга. Всички ги обичат и почитат. Всички те с наслада си спомнят своя изживян трудов живот и умерено чакат гибелта си. Срещу тебе мърморят, а мен никой не ме е упрекнал за неистина и всички ме почитат и ме назовават с едно име – Праведност. Ето към какъв живот те приканвам, Херкулес!
Спрял да се колебае към този момент Херкулес и тръгнал след Праведност. Последвал Праведността в живота си, потрудил се за народа и угодил на хората и боговете, а за себе си намерил берекет.
Завършил Сократ и споделил на Аристон:
– Помисли и ти, Аристон, с коя от двете да тръгнеш – с Разкош или с Праведност. Решавай, до момента в който има време, тъй като като остарееш, да не се разкайваш за своята нелепост и да не умреш, без да угодиш нито на себе си, нито на хората, нито на Бог.
Из: „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Гаяна
* Портрет на Лев Толстой от Иля Репин, 1887, bg.wikipedia.org
